Широка мелнишка лоза: История, тайни и защо сортът е толкова рядък днес

Кое прави ендемичния сорт Широка мелнишка лоза толкова рядък и ценен днес?

Широката мелнишка лоза, древният автохтонен сорт на Мелнишкия регион в Долината на река Струма, днес е истинска рядкост, тъй като е останал биологичен заложник на собствената си история и география. Този древен, хиперлокален ендемичен сорт преминава през „перфектна буря“ от екологични, политически и генетически изпитания през последните 150 години.

Няколко ключови фактора от историческа перспектива обясняват защо тази легендарна лоза е толкова рядко срещана днес – и защо заслужава да бъде съхранена:

Изключителна климатична упоритост (Пленник на тероара)

От ампелографска гледна точка, Широката мелнишка лоза е невероятно своенравна. Тя е много къснозреещ сорт, чийто гроздобер често се изтегля към средата или края на октомври.
В продължение на векове, сортът се е приспособявал перфектно единствено към уникалния микроклимат на Южната Долина на река Струма. Мелнишкият регион е сгушен на юг от Кресненското дефиле, в долината, заобиколена от планините Пирин, Славянка (Али Ботуш), Беласица, Огражден и угасналия вулкан Кожух. Микроклиматът в Мелнишката долина е преходно-средиземноморски. Широката мелнишка лоза изисква огромно количество годишна топлина (активна температурна сума над 4000°C) и напълно суха, мека есен, за да узрее. Сортът процъфтява върху пясъчни и варовикови почви и се възползва от планинския бриз в тази хълмиста местност, който не позволява на влагата да се задържа около лозите (което осигурява естествена защита срещу гниене, мана и други болести).

Исторически погледнато, всеки опит за култивиране на автентичната Широка мелнишка лоза извън този специфичен югозападен регион на България е завършвал с неуспех. Тъй като не може да се адаптира към континентална зима или влажна есен, нейното глобално разпространение е строго ограничено от географията в продължение на повече от хилядолетие. Правени са опити за отглеждане на Широка мелнишка лоза в Тракийската низина, но там гроздето не успява да достигне оптимална зрялост и от него се произвеждат свежи и плодови розета, вместо обичаните червени вина с типичните за сорта аромати на череша, вишна, землисти нотки и кожа.

ЩЕМПЕЛ ЗА КАЧЕСТВО:

Както ЗНП „Мелник“, така и ЗНП „Хърсово“ са европейски признати Защитени наименования за произход, представляващи най-високото стъпало в географската и качествена класификация на виното в България.

ЗНП „Мелник“ е малко по-широко регионалното наименование. То обхваща лозови масиви от двете страни на река Струма в общините Кресна, Сандански и Петрич, обединявайки продукцията на винарите от цялата долина. Сортовете грозде, които имат право да носят марката ЗНП „Мелник“, включват както местни емблеми като Широка мелнишка лоза и Мелник 55, така и международни сортове (като Сира, Каберне Совиньон и Мерло) и местни бели сортове (като Сандански мискет), които постигат изключително, специфично качество в нашия горещ средиземноморски климат.

ЗНП „Хърсово“ е микротероарно, изключително специфично наименование, фокусирано строго на ниво землище на село. То е обособено, за да защити един много конкретен, високо ценен район в Долината на Струма. Обхваща хълмистите, южни склонове около село Хърсово, където почвите са прочути с богатото си съдържание на бяла глина, пясък и варовикови отлагания. За разлика от по-широкото регионално наименование, ЗНП „Хърсово“ набляга изключително върху чистотата и опазването на нашия чист автохтонен сорт – Широката мелнишка лоза. То функционира почти като наименование от типа „single-cru“ и „grand cru” (самостоятелен лозов масив), създадено да подчертае уникалното изражение, което това капризно, къснозреещо грозде постига в специфичните пясъчни хълмове на Хърсово.2.

Опустошението от Филоксерата (Края на XIX век)

Преди края на XIX век, мелнишкото вино е мащабен търговски феномен – отлежава в прочутите, ръчно изкопани пясъчни тунели на града и се изнася в бъчви из цяла Европа. Тогава глобалната филоксерна епидемия – филоксера е кореново насекомо, което унищожава лозовите масиви – засяга и Балканите.
Лозята с Широка мелнишка лоза са опустошени. Когато идва време за презасаждане, лозите трябва да бъдат присадени върху американски, устойчиви на филоксера подложки. Възстановяването на масивите е бавно, скъпо и променя естествения ритъм на работа в лозята. Много древни, самокоренни насаждения са загубени завинаги, което трайно свива площите на сорта.

Геополитически сътресения и залезът на Мелник като търговски център

В началото на XX век Мелник преминава през катастрофални демографски промени, особено покрай Балканските войни и Първата световна война. Градът се свива от оживен търговски център с над 7000 жители и хиляди сгради до малко селище от едва неколкостотин души. Когато големите търговски фамилии напускат или са изселени, вековните натрупани лозарски знания и капитал изчезват. Огромни части от терасираните планински лозя остават занемарени и са погълнати от природата, което драстично намалява активната популация на лозата.

Генетичното кръстосване в средата на XX век

Родословно дърво Мелник

В средата на XX век аграрните учени осъзнават, че късното узряване на Широката мелнишка лоза крие огромен икономически риск за лозарите (ако есента е твърде дъждовна, цялата реколта изгнива). През 60-години на миналия век държавните институти по лозарство и винарство започват да кръстосват древната Широка мелнишка лоза с по-бързо зреещи сортове (като Валдигие например), за да създадат по-ранозреещи кръстоски.
Полевите тестове и експерименталните парцели за тези нови хибридни сортове се намират в Комплексната опитна станция в Сандански, управлявана от екип агрономи в състав: З. Занков, Я. Атанасов и Г. Карамитов.

Това е периодът, в който са селектирани новите сортове: Ранна мелнишка лоза (Мелник 55), Мелник 1300 Юбилеен, Мелник 82, Мелник Рубин, Руен и белият сорт Сандански мискет. Всички те могат да бъдат намерени в световната енциклопедия по ампелография под общия синоним – Мелник. Във Вила Мелник ги наричаме „Семейството на Мелник“.

Широката мелнишка лоза обикновено изисква изчакване до края на октомври или дори началото на ноември за гроздобер, което я прави напълно уязвима за есенните слани и гнилостните дъждове. Мелник 55 и неговите „братя“ обаче достигат оптимални нива на захари и танини до средата или края на септември – което ефективно изтегля реколтата с почти цял месец напред и спасява лозарите от катастрофални загуби.
Поради тази причина, тъй като Мелник 55 е много по-лесен за управление, зрее по-рано и избягва есенните дъждове, много лозари в региона систематично заменят старите си, капризни парцели с Широка мелнишка лоза с новата кръстоска.

Днес автентичната, древна Широка мелнишка лоза представлява съвсем малка част от общите лозови масиви. Тя изисква истинска отдаденост на историческото опазване, педантичен мениджмънт на листната маса и натоварването на чепките и търпение от старата школа, за да разкрие своята пълна, мощна зрялост с нотки на тютюн и кожа.

Във Винарска изба Вила Мелник опазването и съхранението на автентичната Широка мелнишка лоза, както и на останалите местни сортове от Долината на Струма, е наша мисия и най-голяма гордост. Защо направихме осъзнатия избор да засадим и да се грижим с толкова любов точно за тези емблематични за региона сортове – очаквайте да ви разкажем съвсем скоро в следващата ни статия!

А през това време ви каним да се насладите на богатите плодове на нашия труд и на магията на мелнишкия тероар – поръчайте  директно от нашия онлайн магазин тук.